Скъпа Христина,

В тишината на душата ми, където сенките на спомени се преплитат със светлина, ти се появяваш като вечна звезда - неизменна, но все пак водеща ме към безкрайни хоризонти.

Като река, която бавно издълбава пътя си през камъка, времето ни е променило и двамата, разкривайки части от нас, за които не подозирахме.

Твоят смях е като мелодия от далечен сън, а погледът ти, като две искри, които стоплят най-студените кътчета на сърцето ми.

Танцувахме по ръба на бурите, нашият ритъм - крехък баланс между радост и болка. Всяко докосване беше недоизказан стих, а всяко мълчание - поема, изписана с копнеж.

Ти си поезия в движение - начина, по който се усмихваш, замисляш, устояваш. В теб открих не просто любов, а цялата хармония на живота: нежността, която среща сила, уязвимостта която се прелива със смелост.

И когато зимата обгърне света в тишина, а звездите се подредят за твоят ден, знай, че нашата история не е приключила. Тя продължава през времето.

Ти събуди вселени в мен, научи ме да прощавам и показа, че истинската любов е силата, която прави хаоса подреден.

Не те нося като болка, а като светлина - фенер, който ми показва пътя напред.

С всяко туптене на сърцето - вечно твой.

С много любов,
Йордан